Михаил Тимофеевеч Калашников - част първа

Име: Михаил Тимофеевеч Калашников
Дата на раждане: 10 ноември 1919
Месторождение: село КурЬя Атайския край
Пол: мъж
Националност: Руснак
Баща:Тимофей Александър Калашников ( 1883 - 1930 г. )
Майка:Александра Фроловна Калашникова ( 1884 - 1957 г. )
Съпруга:Екатерина Викторовна Калашникова ( 1921 - 1977 г. )
Дещери: Нели Михайлова ( 1942 г. ), Елена Михайлова( 1948 г. ), Наталия Михайлова ( 1953 - 1983 г. )
Син: Виктор Михайлович ( 1942 г. )


Три ордена Ленин "За заслуги пред отечеството" втора степен,


До 1936 година Калашников учи. След завършването на девети клас постъпва на работа като технически секретар в 3-ти политотдел на Тукестано-Сибирски железници.
През 1938 година започва военния живот на Михаил във Киевските специални части. В началото той изкарва курс за механик на танк.Още тогава се проявява неговя талант, създава "механизъм за регистриране на танковите изстрели" който веднага представя на командира на Киевските специални част Г.К.Жуков
служи като танкист в първите месеци на Великата отечествена война. През 1941 година немски снаряд го ранява, получава множество рани и контузии. Дългото лежене в болница, бездействието не били в характера му. Терзаела го една единствена мисъл : Как да помогне на своите другари на фронта. тази мисъл го завела до болничната библоетака, където помолил за чертожна дъска, там започнал проект, който продължил и след окончателното излизане от болницата. Получава отпуск по болест и незабавно заминава за станция Матай, където е работил известно време преди началото на войната. Там с помоща на свой приятели създава първия си пистолет.
Калашников изпитва нужда от нещо ново в арсенала си, от оръжие с висока точност. Когато представя своя проект пред изтъкнатия учен А. А. Благонравову, получава неговите похвали, което води до нова фаза в живота му, но той все още не е признат конструктор. Първият му самостоятелен проект се провяла и не влиза на въоръжение. Във края на 45 Калашников вече е натрупал опит и започва работа по автоматично оръжие с класическите патрони за онова време.

Снайпериска винтовка Драгунов - Част втора

Оборудване

СВД идва със стандартен мерник PSO-1 ( 4 х 24 ). В своето развитие PSO-1 е един от най-обсъжданите оптики на бойното поле.

Скалата му е така разграфена, че при 4-я раздел ако застане човек с височина 1.70 разстоянието до него е точно 1000 метра.

Възможни са и оптики с нощно виждане, примерно "Waterproof Collimating Blinking Red Dot Scope PDK 23" .СВД също така идва и с военен щик, типичен за АК-47. Пълнител побиращ десет пратрона. Статив. Основни прибори за почистване

Използване на бойното поле

Когато отряд от Съветската армия е бил на операция, с него задължително е имало по един войник съв СВД, специално обучен да работи с него. Замисълът за по един такъв войник в отряд е бил с цел да се увеличи ефективния обхват на 600 и повече метра ( без Драгунов ефективния обсег е бил 300 метра заради ограничения на АК-47 ). В този случай СВД не се е използвал точно като снайпериска винтовка, но това все пак е първия пример за снайперист. Днес СВД все още е на въоръжение в Руската армия. Снайпериската винтовка Драгунов СВД е издържал проверката на време, минал през много войни - Войната в персийския залив, Войната в Ирак, Виетнамската война и др.

Оптика

Цифрите който срещаме при оптики понякога ни изглеждат доста странни:
4 х 32 ; 6 х 42 ; 8 х 56 или от 3 до 9 на 50 т.н.
Всъщност кое какво обозначава.
При първия случай "4 х 32"
Цифрата 4 обознава в до колко пъти е приближен обект, т.е. четерикратно увеличение.
Ако имаме един обект на 400 метра то през оптиката той ще ни изглежда като обект на 100 м. Цифрата 32 е в милиметри обозначаваща диаметъра на предната леща.
При: "от 3 до 9 на 50"
"От 3 до 9" означава, че оптики има вариатор за приближение, в случая приближението е
от 3 до 9 пъти
"На 50" определя диаметъра на предната леща в милиметри.
Зрително поле е обратно пропорционално на предната леща т.е. при предна леща 32 ще имаме по-голямо зрителна площ отколкото при 56.

Снайпериска винтовка Драгунов - Част първа

Снайпериска винтовка Драгунов е полуавтоматичен снайпер създаден от Евгений Фьодоривич Драгунов в СССР между 1958 и 1963. Нуждата от ново далекобойно, полуавтоматично оръжие през 50-те в СССР е очевадна, затова през 1958 г. съветската армия провежда конкурс за такова оръжие, в който участват само руски оръжейни дизайнери. Победителят в конкурса е екипът ръководен от Евгений Федоривич Драгунов. През 1963 година снайперът Драгунов е официално приет в арсенала на Съветската армия. СВД използва калибър 7.62 х 54 mm, скорострел му е 830 м/сел. Винтовката може да се използва и с патрони от стария Mosin Nagant M1891/30, но по прецизни са 7N1 създадени точно за СВД от Сабелников ( още в зародиша на проекта през 1950 г.) През 1999 7N1 са заменени от 7N14. Съветския съюз никога непредлага тези аминиции за изност. Извън Рисуя са рядко срещани, и амонициите могат да бъдат лесно разпознати по надписа на кутията: "Снайперские".

Калибър

Калибър обозначава вътрешния диаметър на цевта
Произлиза от calibro на италиански.
Калибър е мярка на вътрешния диаметър на цевта в инчове
или понякога в милиметри. В нарязаните цеви се
обозначава разстоянието между вътрешната страна на
водачите.
Ако мерната единица е в инчове, калибърът (обозначен
като cal) се изписва като десетична стойност. Например
малокалибрена пушка с диаметър 0,22 инча e .22 cal
(двадесет и втори калибър)
Калибърът на оръжията може да се обозначи и в
милиметри, като осемдесет и осми калибър (88mm) или сто
и пет милиметрово оръдие.
Метричното представяне на калибър за малокалибрените
пушки обикновенно се отбелязва с x между широчината и
дължината 7.62x51 . Това означава, че основата на цевта
е 7,62mm широка и съответно (x) 51mm дълга.
За малокалибрени оръжия се смятат тези, с калибър от
.17 до .50. Оръжията за лов на големи животни могат да
достигнат 0.80ти калибър.

Колт, Самюел Колт

"Господ създаде хората, а полковник Колт ги направи равни" - тази фраза, според легендата, е написана на гроба на великия оръжейник по негово желание. Всъщност истината е, че освен фамилията и датите от началото и края на живота му, на скромният надгробен паметник няма никакви надписи. За пуританина, роден в богобоязливата Нова Англия, споменаването на Името Господне е невъзможно и неуместно. А и известната поговорка, появила се след гражданската война (1861 – 1865 г.), първоначално е била в друга редакция: "Абрахам Линкълн даде на хората свобода, а полковник Колт им уравни шансовете".


Легендарният изобретател на револвера на Дивия запад Самюъл Колт е роден на 19 юли 1814 година, в столицата на американския щат Кънектикът - Хартфорд. В същия град той завършил училище и започнал работа в текстилната фабрика на баща си. Още през младежките си години Самюъл бил очарован от машините и техниката във фабриката. За да може да изучи по-подробно как точно функционират, младокът сам ги разглобявал и сглобявал. Сред такива механизми били и редица огнестрелни оръжия на баща му. Той с лека ръка ги разглобявал и с часове изучавал тяхното функциониране, след което отново ги сглобявал самостоятелно. Когато Самюъл Колт навършил 15 години, той решил, че животът в града и работата във фабриката не са достатъчно интересни за енергичен млад мъж. Той бил буквално завладян от желанието за приключения и се записал като моряк на един кораб, който тръгвал в поредния си рейс. Според легендата точно по време на своето морско пътешествие той измислил и развил своята идея за пистолет с автоматично зареждане на основата на барабан. Казват, че тази идея се появила, след като Самюъл наблюдавал въртящото се колело на парахода, на който плавал. Колт бързо конструирал своя револвер. Основното при него е, че пистолетът се превърнал от устройство за еднократно изстрелване на куршум в многократно стреляща машина.

Patterson revolver


През 1835 година Самюел Колт получил своя пръв Европейски патент за изобретение на револвера с автоматично зареждане. На следващата година пистолетът бе патентован и в САЩ. През 1836 година Колт започнал фабрично производство на револверите си в град Патерсон в Ню Джърси. Точно там той започнал изработването на огнестрелни оръжия от нов тип. Нововъведенията на Колт обаче първоначално не заинтересували големите оръжейни производители в САЩ. Бизнесът се развивал много бавно и през 1842 година първият завод на Колт "Патент Армс Манюфекчъринг" бил закрит. Това обаче не отчаяло Колт, който бил роден изобретател. Когато бизнесът му с револвери претърпял неуспех, Самюъл Колт започнал да внедрява своите новаторски идеи в други области. Самюъл се оказал един от малкото хора, които виждали проблема и веднага вниквали в причината за това, и намирал най-изгодното техническо решение. Колт разбрал бързо огромния потенциал на новите технологични открития и тези, които вече били изобретени. Затова той се опитвал да ги изпробва всичките и да види как може да ги използва в собствената си практика. Колт имал определен опит в създаването на други огнестрелни оръжия освен пистолети, устройството на взривни вещества и двигатели за кораби. Колт използвал своя опит, за да развива въображението си с цел да създаде експлозив, който да се задейства от разстояние и под вода. По-късно изобретателят се увлякъл по идеята за телеграф и работил доста време за създаването на първия подводен телеграфен кабел.

През 1847 година Самюъл Колт отново се заел с производството на огнестрелни оръжия. Това станало, след като армията на САЩ поискала да закупи от него "значително" количество револвери "Колт" за войниците си. Самюъл приел хладнокръвно това неочаквано предложение и се справил блестящо с поръчката. Този неочакван обрат дори го стимулирал да започне отново производството на револвери и усъвършенстването на други видове огнестрелни оръжия. Този път оръжейният бизнес на Колт преживял истински бум. Успял да открие свои филиали за производство на револвери в Англия, увеличавало се търсенето на неговите пистолети на международния пазар. Самюъл Колт купил земя в Кънектикът за създаването на нова фабрика за производството на револвери. През 1855 година строителството на новите корпуси на завода в Хартфорд били завършени. Производството на пистолети представлявало тогава най-големия частен бизнес с револвери в света. В новото производство на пистолети Колт използвал и най-новите технологични изобретения. Той не само ги внедрява, но и подобрява принципа на тяхната работа. Фабриката му първа започва да произвежда резервни части за пистолети. Колт въвежда поточно-конвейерна линия и механизми за точно измерване. Огнестрелните оръжия на Колт бързо станали известни по целия свят заради високото качество и надеждност, което спечелва репутация на револвера.

На 10 януари 1862 година Самюъл Колт умира едва на 47 години в своя роден град Хартфорд без да дочака края на войната, "от естествени причини", както са писали тогавашните вестници. Погребението е било за държавна сметка - на Colt Peacemaker 1873почетен караул стояли части на 12-ия пехотен полк на щата Кънектикът начело с губернатора, генерал Томас Х. Сеймур. Америка се прощавала с Колт със залпове от хиляди пушки и револвери негово производство - като по думите на местния вестник, "канонадата е била, като на бойно поле".

Жена му Елизабет поема бизнеса на съпруга си и оглавява производството на револвери в разгара на Гражданската война в САЩ. Точно по това време пистолетите "Colt" получават огромна популярност. Оттогава револверите "Колт" 45-и калибър от модела "Миротворец" стават символ на американския Див запад.

AK-47

В началото на ВСВ, германия коструират първия автомат МР-43/44, който Хитлер неудобрява, но някои части от германската армия го използват. Впоследствие Хитлер забелязва автомата и разбира, че той е надминал всички опити за производство на нов вид оръжие и му дава името "Sturmgewehr 1944 |Stg-44|" в превод значи щирмова пушка. Две години след като Германия губи войната Михаил Т. Калашников представя пред НИПСМВО разположен в гр. Щурово, Московска област своя автомат AK-47, направен на основата на немския MP44. АК-47 се е използвал от целият източен блог през студената война. Класическите боеприпаси са патрони 7,62 х 39 мм. Характерно за АК-47 са неговата издържливост, надежност, лесна поддръжка. До днес са произведени над 80 000 000 автомата калашников, производството и употребата му продължават и до днес. Според самият Михаил Т. Калашников българските АК-47 са най-качествените образци, по-добри дори и от тези произведени в Русия :) Изборът на патрони бил лесен, взети били старите тежки и мощни патрони използвани при обикновените пушки и се скъсяват от 54 mm на 39 mm като дебелината им остава същата - 7.62 mm. Патронът остава със същата мощ, но се намалява тежеста и големината му. АК-47 е лесен за разглобяване и сглобяване, поддържа се лесно, дори експерти твърдят, че са нужни 10 мин. да се обясни на едно дете как се работи с него.

"'Калашников' е изключително издържлив и може да работи
при почти всички ситуации. Оръжейни експерти от САЩ са
правили няколко екстремни тестове с оръжие с дизайна на
Калашников: потапяне във вода, заравяне в пясък и
прегазване от брониран военен джип 'Хъм-Вий'. След
всички тестове автоматът работи безпроблемно. Поради
тези свойства са правени безброй модификации на
автоматът, като: АКМ (М- Модернизиран), АК-74 (стрелящ
5.56 х 39 мм патрони), Сериите 100 (АК-101, АК-103 и
др.) АКS-74U и "

Над 50 армии го използват като основна пушка.

Патрони	7,62 x 39 мм 5,45 x 39 мм
Действие	газово-възвратно
Скорострелност	600 изстр./мин
Начална скорост	710 м/сек
Ефективна стрелба	300 м
Маса незареден	4,3 кг
Маса зареден	4,9 кг
Дължина	870 мм
Цев	415 мм
Вместимост на пълнителя	30 бр